Дерматомикози при котките
Кожните заболявания са често срещани при домашните котки. Те правят най-силно впечатление, защото пораженията, които предизвикват, са видими от всички. Съществуват много сериозни заболявания на вътрешните органи, но те не са така шокиращи за собствениците както дерматологичните болести. Микотичните болести засягат кожата, поради което се наричат още дерматомикози. Причинителите представляват микроскопични гъбички от групата Dermatophytes и по-често от видовете Trichophyton и Microsporum, които се локализират по космите и кожата на котките. Тези гъбички се възпроизвеждат чрез спори, които са много устойчиви на условията на околната среда – издържат месеци и дори повече от две години. Затова стопаните трябва да са много последователни и упорити, особено когато имат повече от една котка или отглеждат и други животни.
Обикновено не се разбира от къде котката се е заразила. Бездомните котки и кучета са много често източник на заразяване. Преносители могат да бъдат мишки и плъхове, както и някои насекоми и кърлежи. За възникването на дерматомикозите спомагат и недоимъчното хранене, нарушената обмяна на веществата, както и лошите зоохигиенни условия на отглеждане.
С какви признаци се проявяват микотичните болести?
Обикновено микроспорията и трихофитията протичат в хронична и по-рядко в остра форма. Дори и най-наблюдателните стопани обикновено не забелязват наличието на признаци през първите 10 дни от заболяването. В началото най-често се появяват малки овални петна по кожата, които изглеждат като покрити с прах. Те се забелязват след разгръщане на козината. Космите по засегнатите места изглеждат като пречупени или като срязани с ножица. Най-често обхваща ушите, опашката, лапите, но и всички други части на тялото: корем, лице, гръб и т.н. Кожата се зачервява, покрива се с люспички и изглежда възпалена. Котките усещат силен сърбеж, ближат и чешат мястото, като по този начин допълнително дразнят кожата. Проявяват признаци на нервност и слабеят.
Как се поставя диагнозата?
Въпреки характерните признаци на микотичните болести на кожата, те не са достатъчни за окончателната диагноза. Необходимо е да се вземе материал от засегнатото място, който да се постави на дерматофитна хранителна среда, където да се отгледат гъбите, причинители на заболяването. При микроскопското изследване се откриват голямо количество мицелни нишки и дребни спори.
Не се колебайте да се консултирате с ветеринарен лекар, дори и при най-малки съмнения за заболяване. Само ветеринарен лекар може да потвърди диагнозата и да назначи подходящо лечение!
Как да се преборим с нашествениците?
Поради упоритостта на заболяването, лечението е продължително и трудно. Прилагат се различни лекарствени средства. Лекарствата за външно приложение са ефективни след неколкократно прилагане. Необходимо е да се третират не само засегнатите участъци, но и областите около тях. Но, както знаем, котките са много чисти животни и често се ближат. Въпреки това, някои стопани постигат успех с външни препарати и къпане (къпането не е препоръчително, защото може да разнесете гъбичките по цялото тяло ). Може да се използва специална предпазна яка, но повечето котки не я понасят добре. При по-тежки случаи се налага лечение с таблетки противогъбични антибиотици за вътрешно приложение.
Ефектът от лечението зависи от стадия на заболяването и индивидуалните особености, но при всички случаи е по-добре да се приложи комбиниране на двата метода.
Съществуват и противогъбични ваксини, които успешно се прилагат в много страни. Те се поставят с мускулна инжекция, най-малко двукратно, като ефектът се очаква известно време след втората ваксина.
Какво трябва да знаем, за да предпазим домашния си любимец от гъбични инфекции?
Каквото и лечение да се предприеме, то трябва да се комбинира с подобряване на хигиенните условия на отглеждане. Не трябва да се допуска пряк или косвен контакт с котки, кучета и други животни, които са били болни, както и с безстопанствени такива. Необходимо е често почистване и дезинфекция на повърхностите, които е възможно да са заразени със спори и изпиране на материите, където лежи котката.
Човек трудно може да се зарази, но няма гаранция, че точно Вие няма да сте “късметлията”. Необходимо е често измиване на ръцете, особено след контакт с котката. Децата са много по-податливи към заразяване, като най-често се засяга кожата на ръцете. Лечението при тях е трудно, затова хигиената е важна.