Инфекциозния трахеобронхит
или така наречната кучешка кашлица (Kennel cough) е силно контагиозно и широко разпространено заболяване, което засяга дихателните пътища. Както подсказва името , то се характеризира с възпаление на трахеята и бронхите. Най-често боледуват малките кученца, тъй като те имат незряла имунна система. Също така повишен риск има при възрастните кучета, поради отслабена имунна система, както бременните кучки и кучета с предшестващи заболявания на дихателните пътища.
Симптоми
– Упоритата кашлица е най-често срещания симптом
– Гадене
– Воднисти изтечения от носа
– В по-леките случаи, кучетата са активни със запазен апетит
– В по-тежките случаи, симптомите прогресират и може да се стигне до
– пневмония, загуба на апетит, температура, дори смърт.
Причина
Някои от най-често срещаните микроорганизми, които допринасят за кучешкия трахеобронхит са: Bordetella bronchoseptica, Canine Adenovirus, Рarainfluenca virus и Mycoplasma. Всеки един от тези организми може да бъде причина за заболяването, самостоятелно или в комбинация. Кучетата често развиват клиника 3-4 дни след контакт с голям брой кучета (паркове, кучешки хотели, изложби)
Диагноза
Диагнозата на това заболяване най-често се основава на базата на клиничните признаци, които показва вашето куче, както и на предисторията дали то е по-социално и играе в парка, контактувайки с други кучета. При преценка може да се направят кръвни изследвания, рентгенова снимка, различни серологични бързи тестове, копропроба, микробиология.
Лечение
Лечението зависи от тежестта на инфекцията. Ако кучето е активно, храни се добре и има само леки симптоми на заболяването е необходимо само общоукрепваща терапия, почивка, добра хидратация (по възможност да приема повече вода) и хранене. При по тежка клиника лечението включва лекарства, които намаляват възпалението и кашлицата. При наличие на бактериална инфекция се използват антибиотици. Кучетата с пневмония се хоспитализират за вътреболнично лечение.
Превенция
С цел да се предотврати разпространението на заболяването, заразените кучета трябва да се изолират. Най-добрата защита срещу заболяването е ваксинацията. За съжаление малко от стопаните знаят, че за т. нар. Кучешка кашлица има ваксина, която се поставя ежегодно, редом с редовната годишна ваксинация, и създава едногодишен имунитет.
Парвовирозата
е силно кантагиозно вирусно заболяване, което засяга кучетата. Вирусът се проявява в две различни форми. Най-често срещата е чревната форма, която се характеризира с повръщане, диария, загуба на тегло, липса на апетит. Много рядко срещана е сърдечната форма, която засяга сърдечния мускул и води до смърт. Заболяването се среща най-вече при кученца между 6 седмици и 6 месеца, но може да се прояви и при по-големи кучета до едногодишна възраст.
Симптоми
Основните симптоми, свързани с чревната форма са тежка, кървава диария, летаргия, анорексия, повръщане, треска и загуба на тегло. Настъпва тежка дехидратация, кучето изпитва болка и дискомфорт в областта на корема, телесната температура в началото на заболяване е завишена, а след това спада.
Причинител
Причинител е кучешкия парвовирус type2b. Има различни фактори, които могат да увеличат чувствителносста на кучето към заболяването, но основно вирусът се предава както чрез пряк контакт от заразено животно, така и индиректно по фекално-орален път. Вирусът също може да бъде пренесен чрез обувки, които са били в контакт със заразени изпражнения, което означава, че дори кученцето да не е излизало навън ако не се спазва необходимата хигиена и то има контакт с външните обувки, е възможно да се зарази. Има доказателства, че вирусът може да живее в околната среда повече от 1 година. Устойчив е на повечето почистващи препарати. Заболяването често се среща при животни от развъдници и приюти. Особено чувствителни към заболяването са някои породи кучета като ротвайлер, доберман пинчер, питбул, лабрадор ретривър, немска овчарка, сибирско хъски. Заболявания или лекарства, които водят до подтискане на имунната система, също могат да увеличат вероятността от инфекция.
Диагноза
Парвовирозата се диагностицира чрез клинично изследване, кръвни изследвания, рентгенография, ехография бързи серологични тестове. Ниските нива на бели кръвни клетки са показател за CPV инфекция, особено при наличие на кървави изпражнения. Биохимичните изследвания могат да покажат повишени чернодробни ензими и електролитен дисбаланс. Коремната рентгенография може да покаже чревна непроходимост, а ехографията увеличени лимфни възли и изпълнени с течност чревни сигменти.
Лечение
Тъй като заболяването е вирусно, не съществува лек за него. Лечението се фокусира върху подсилване на организма чрез лечение на симптомите и предотвратяване на вторични бактериални инфекции, като задължително трябва да бъде провеждано в болнична среда и животното да бъде оставено на стационарно лекуване. Интензивната терапия и подпомагането на организма, е ключът към възстановяване. Флуидната терапия е от решаващо значение.
След възтановяване от CPV, кучето има отслабена имунна система и е податливо на други заболявания. Необходимо е да се вземат мерки за възтановяване на имуната система, както и диета, включваща лесно усвоима храна, докато се възтановява. Прилагането на пробиотици след преболедуване на парвовирозата е задължително с цел възстановяване на чревната микрофлора. Дори след възтановяване кучето ще продължи да бъде заплаха за останалите животни, тъй като вирусът се излъчва в продължение на два месеца. Най-добрата превенция за защита срещу парвовироза е ваксинацията. Малките кученца трябва да се ваксинират в 6, 9 и 12 седмица, не трябва да имат контакт с други кучета, както и да излизат до две седмици след последната ваксина. Всяка година се извършва реваксинация! Изключително рядко може да се развие заболяването дори при ваксинирани животни, поради това, че не са изградили стабилен имунитет срещу вируса.