ЕДРИ ПОРОДИ КУЧЕТА – АЛЯСКИ МАЛАМУТ
Здравейте приятели,
В няколко поредни седмици до края на годината, ще ви запознаем с кучетата от едрите породи. Ще научите интересни факти за техния произход, характер, дресировка и особености при поддръжка на козината им.
В няколко поредни седмици до края на годината, ще ви запознаем с кучетата от едрите породи. Ще научите интересни факти за техния произход, характер, дресировка и особености при поддръжка на козината им.
И така нека стартираме поредицата с една порода, която много често се бърка от любителите на кучета, поради частично сходната й окраска на козината… Досетихте ли се вече? Точно така, днес ще ви разкажем за Аляския маламут.
Аляски маламут
ИсторияИмето му идва от названието на ескимоското племе маламути, обитаващо залива Коцебу на Чукотско море, което първо е започнало отглеждането на тази порода.
Аляският маламут има силно телосложение и здрава мускулатура, и макар да не е сред най-бързите впрегатни кучета, той е изключително издръжлив и е в състояние да тегли много тежки товари. Това масивно куче обикновено е с тегло 30-40 кг, оптимална височина 63,5 см при мъжките и 58 см при женските. Има голяма глава, бадемовидни очи, средно големи уши с триъгълна форма, гъста и остра козина, преливаща от светлосиво към черно „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.
Често е бъркан с породата Хъски, макар че двете се различават в много отношения.
Днес съществуват два различни вида аляски маламут.
Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял.
Характер
Той е много дружелюбен, интелигентен и предан. Силно привързан към деца, той се държи изключително покровителствено към тях и във всяка една ситуация е готов да ги защити. Трябва да се има предвид, че маламутът живее в глутница, следователно при него е важно да се установи йерархията в глутницата (като кучето възприема стопанина си също като част от глутницата). Затова не бива да се очаква от него да бъде куче – пазач, напротив той дружелюбно приема всеки новодошъл и агресия проявява единствено в случай, че новодошлият застраши целостта на глутницата.
Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командата на стопанина си веднъж или най-много още няколко пъти , но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е типична за много северни породи.
Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени.
Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът, трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „ кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.
Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.
Той е много дружелюбен, интелигентен и предан. Силно привързан към деца, той се държи изключително покровителствено към тях и във всяка една ситуация е готов да ги защити. Трябва да се има предвид, че маламутът живее в глутница, следователно при него е важно да се установи йерархията в глутницата (като кучето възприема стопанина си също като част от глутницата). Затова не бива да се очаква от него да бъде куче – пазач, напротив той дружелюбно приема всеки новодошъл и агресия проявява единствено в случай, че новодошлият застраши целостта на глутницата.
Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командата на стопанина си веднъж или най-много още няколко пъти , но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е типична за много северни породи.
Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени.Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът, трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „ кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.
Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.
Грижа за козината
Аляският маламут е куче с добре развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко – 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, /подстригване,скъсяване/ трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.
Хранене
Внушителните размери на аляския маламут може да ви заблудят, че е доста трудно да се изхрани такова куче, но това не е така. Те ядат доста по-малко от представителите на другите породи със същите размери и тегло. Маламутите имат силна хранителна мотивация и това може да се използва при обучението им, но не трябва да им се позволява да ядат колкото им се иска, защото кучето не спира, докато не изяде всичко и може да получи превъртане на стомаха/ едно доста опасно състояние с бърз и често фатален край/. Страстта им към яденето е толкова силна, че кучето не би се спряло даже и пред кражба – не трябва да оставяте продукти на масата.
Аляският маламут е куче с добре развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко – 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, /подстригване,скъсяване/ трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.
Хранене
Внушителните размери на аляския маламут може да ви заблудят, че е доста трудно да се изхрани такова куче, но това не е така. Те ядат доста по-малко от представителите на другите породи със същите размери и тегло. Маламутите имат силна хранителна мотивация и това може да се използва при обучението им, но не трябва да им се позволява да ядат колкото им се иска, защото кучето не спира, докато не изяде всичко и може да получи превъртане на стомаха/ едно доста опасно състояние с бърз и често фатален край/. Страстта им към яденето е толкова силна, че кучето не би се спряло даже и пред кражба – не трябва да оставяте продукти на масата.
Отглеждане
Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в „стадото” (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от вкъщи през специална „ кучешка врата”. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им за копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи – своето препитание.
Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, лети или плува . Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.Обучение
Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески – тези умни кучета прекрасно се вписват в обстановката – те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.
Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъски, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по Weight pulling – /издърпване на тежести/. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни – маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг.
Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия /therapy dog-обучени да осигурят уют и любов към хората в болници, домове за възрастни хора, училища, хосписи, зони за бедствия и хора с психични разстройства, като тревожно разстройство или аутизъм/.
Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в „стадото” (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от вкъщи през специална „ кучешка врата”. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им за копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи – своето препитание.
Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, лети или плува . Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.Обучение
Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески – тези умни кучета прекрасно се вписват в обстановката – те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.
Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъски, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по Weight pulling – /издърпване на тежести/. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни – маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг.
Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия /therapy dog-обучени да осигурят уют и любов към хората в болници, домове за възрастни хора, училища, хосписи, зони за бедствия и хора с психични разстройства, като тревожно разстройство или аутизъм/.
превод и редакция Веселина Милева
източник : http://www.dogbreedslist.info/
източник : http://www.dogbreedslist.info/